Предназначението на човека е да живее със смисъл. ​

Да решавам задачи, които идват от рода. ​

Да развива дарбите и способностите си. ​

Да се справя със слабостите и страховете си.​

Да поправя грешките си.​

Да създава нещо ново. ​

Да носи полза на обществото и природата. ​

​Всеки един от нас трябва да го прави по различен начин. ​Предназначението и пътят ни не е гладък и мек. По него има труд, изпитание, грешки, болести. ​Болезненият начин на реакция на човек в ситуация може да се предаде на следващите поколения като заболявания.​

​Природата ни е дала съзнание, а съзнанието има свой език във вид на думи или мисли. ​Безсъзнателното има също своя език – това са чувствата и емоциите. Невъзможно е човек да се излекува напълно от болестта, ако не се открият и намерят повторенията на заболяванията в рода. ​За това е много важно да разбираме, че всеки един от нас е част от своя род. ​При 90% от заболяванията на човекът основен фактор е психиката, душата, eмоциите.​

И когато предците не са проявявали своите чувства, имало е тайни, не са изразявали открито мислите си, това се проявява в потомците. ​Раждат се потомци, които разказват за тези тайни и чувства чрез своите болести – Т.нар неудовлетворени потребности.​

​И ако да речем пример – баба или прабаба е заченала чрез насилие, от мъжът от когото е ненавиждала и това, че носи неговото дете, у нейната внучка или правнучка ще се появи по – сериозно гинекологично заболяване на матката. Или ако прадядото е мразел брат си и е починал с омраза кум него – внукът му може да страда от рак на дебелото черво.​

​Генетичната информация върви към нас от поколение в поколение и присъства в нас като родова памет. Но след като напрежението идва към нас от предците, значи, че ние може да го премахнем. Начинът на решение се намира вътре в нас, изходът от ситуацията.​

​Нужно да разберем откъде произлиза това напрежение. Kогато знаем историята на рода…​