Всичко, което е написано в рода назад е част от теб.

Но можеш да промениш постъпките си, своето поведение и да предадеш на следващите поколения съвсем други модели, чувства, убеждения.

Навремето нашите баби и прабаби са преживели трудни времена, изгубвайки мъжете си във войните и репресиите.

Останали без мъж, вдовици – поемали цялата тежест върху изхранването на децата си и се наложило да се справят сами с неволите.

Ако пък мъжете им се връщали живи от фронта, но ужасени от зверствата на войната и репресиите в лагерите – често те (мъжете) се пропивали или се разболявали.

И на тези баби и прабаби се налагало да бъдат силни, да поемат ролята на мъжа в къщи, за да може семейството им да преживее тези трудни времена.

Така тези жени създали програмата, че в семейната двойка трябва поемаш цялата отговорност, да се грижиш сама за всичко, да бъдеш силна, издръжлива и да не разчиташ на мъжа до теб.

И внучките, правнучките наследяват подсъзнателно това убеждение. „И с мъж до себе си – аз съм сама.“ Тук е момента да осъзнаем, че този живот и тези мисли са били бабини, не наши.

Запомнете най-важното от мен, приятели: Ние можем да променим всяка трудност и болка, която наследяваме от рода, САМО чрез промяна на своите постъпки и отношение към тази ситуация.