Драматизирането ​„Кой ме наказа да #нямам #деца, ”Заради кого #страдам така?“, кара хората да търсят оправдания и виновни за живота си. ​По този начин не могат да излязат от паяжината на изгубените си мисли и да намерят решение.​

Те са в ролята на жертва. Щом са жертви – ще си повикат и палача. Животът го творим сами. И след като нещо ни се случва, означава, че то ни е урок и ние може да се справим с него.

Когато ме питат „Роси, защо боледувам? Кои са причините, че нямам мъж до себе си„, аз отговарям:​
Докато търсиш само причините, ти няма да се оправиш и аз не мога да ти помогна.​

Когато осъзнаеш и ме попиташ:
„Роси, как да преодолея и какво да направя, за да дойде мъж в живота ми“ – тогава нашата работа ще е успешна.
Не търсим само отговор на въпроса: „Защо?“, а “ Как да променим нещата„.