Когато се зачева детето, се обединяват яйцеклетката и сперматозоида. Яйцеклетката олицетворява хранилище на цялата мъдрост в рода. Сперматозоидът – способността да оцеляваме.​

​Татко ни предава силата да живеем. Майка – знанието как да го направим. ​Тази обединена сила има душа.​

Душата има свои собствени задачи, с които е дошла на този свят. И тя започва да вплита тези задачи заедно с генетичната информация, която получава от рода – сиреч с родовата памет. Така през деветте месеца на бременността се развива тялото да бъдещето дете. През това време се създава именно предопределението в кой род детето ще има повече сила и родови задачи: в майчин или бащин.​

Затова ние наблюдаваме, че едно дете се оприличава повече с роднините по майчина линия, повтаря родовото им предназначение, бива покровителствано от майчиния си род, „мята се“ на този род. При другото дете – обратно.​

​И така така наречената първична карма се състои от:​

– информационната сила в рода на майката​

– информационната сила в рода на бащата​

и информационната сила на душата.​

​Нарича се СЪЗНАНИЕ:
Съвместно знание на родовата памет и паметта на душата. Обикновено опитът в майчин, бащин род и личният опит от преражданията на душата се съединяват и съвпадат един с друг.

Именно чрез това триединство – съзнанието, човек черпи енергията за живот, променя нравите си и върви по своя път.​

​Колкото съзнанието е по-стабилно и в равновесие – толкова по-различно и мъдро човек възприема света около себе си и твори своето битие.