Всяка следващо поколение което се ражда, наследява създаденото от тези преди него в рода.​

Ние сме неволни потребители на ценностите, убежденията, вярата, знанията на своите деди. Подсъзнателно проявяваме в себе си техният характер, съвест, мъдрост, достойнство, но и техните болки, тегоби, реакции, страдания и модели на поведение, които вече не са актуални и ни пречат. ​

Например овдовелите жени едно време, които са отгледали сами децата си, са свикнали да разчитат единствено на себе си и да не очакват мъжка помощ и подкрепа.​

С това свое криво убеждение те живеят цял живот и го предават безсъзнателно на потомците си. Синовете и внуците на тези жени смятат, че жената е силна и може всичко. И не поемат мъжката роля и отговорност в семейството си.​

​Дъщерите и внучките, от друга страна, залитат и се отдават на кариерата си, изкарват повече пари от съпруга си и са изключително доминантни и нетърпеливи. ​

Справят се в живота съвсем сами. Мъжът до тях е в сянка. И с всяко следващо поколение объркаността в ролите ще се засилва, докато не се появи потомък, който да съзре, че това са грешни убеждения и се опита да промени тази неправда в рода си – да започне да работи със себе си и с моделите на поведение, които е наследил от предците си.​

​Най-трудната и най-важната работа. И когато променяме убежденията си, постепенно променяме своите чувства и не след дълго идват резултатите. Със сигурност родът ще ви даде сила и ще Ви подкрепи.​